ОСВЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСВЀТА ж. Остар. Книж. 1. Светлина, просветление. Който нетръпеливо желае да види час по-скоро освета от развитие, той е късогляд чловек. Й. Груев, СП (превод), 247. ^● Обр. Кръчмарът имал едничка дъщеря, хубавица Елена,..; тя била всичката освета на родителите си, затова и баща ѝ я имал като очите си. КН, 1873, кн. 4, 10-11.

2. Прен. Изясняване, осветляване (на въпрос, факт, проблем). Нашето възраждане е един такъв загатен факт, неговите начала са още тъй малко изследвани, щото всяка една нова луча е ценна за неговата освета. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 301. У нас остава за освета на Фотиновата дейност да се направи още следното: да се съберат всички писма, които Фотинов е писал до разни лица, и от които ние притежаваме само отговорите. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 593.