ОСВЕТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСВЕТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Спец. Лице, което направлява светлината, излъчвана от прожектор или друго осветително тяло, на сцена или при киноснимки. Художници, осветители и постановчици дадоха възможност да се почувствува тропическият лес с цялото му обаяние. ВН, 1955, бр. 282, 1.

2. Източник на светлина. Въпреки този голям успех, който завоюва светилният газ, към края на миналия век той започва лека-полека да отстъпва мястото си на другия по-добър и по-удобен осветител — електрическия ток. Д. Русчев, НЗ, 42. Сега то [село Гулянци] ме посрещна.. с лъскавите слюдени тичинки на луминисцентни осветители, цъфнали по железните стълбове на главната улица. Н. Тихолов, ДКД, 113.

3. Прен. Рядко. Човек, който разяснява нещо. Напоследък са се появили ред европейски публицисти, които като същински осветители на общественото мнение, станали са приятели на страждущите българи от турско. Пряп., 1903, бр. 15, 1.