ОСВЕТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСВЕТЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който служи за осветление, който прави да бъде светло, да се вижда ясно някъде, нещо. Погледът му обикаляше с растящо любопитство портретите на стените,.., осветителните тела на телевизията, Ташев. Т. Монов, СЧ, 170. Изобретението на Ауер даде възможност на газовото осветление да конкурира успешно електрическото осветление. то затвърди неговото положение като отлично осветително

средство за улици и жилища. Д. Русчев, НЗ, 42. // Който е свързан с осигуряване, създаване на светлина. Бобината се включва чрез прекъсвач или ключ за много късо време в осветителната мрежа. К, 1963, кн. 1, 46. Целият простор бе грейнал от осветителните ракети с парашути. Ал. Гетман, ВС, 196.

— Друга (простонар.) форма: осветлѝтелен.