ОСВЕЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСВЕЩА̀ВАМ1, ‑аш, несв.; осветя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прех. 1. Правя нещо да стане свято чрез специална религиозна молитва или свещенодействие; осветявам2. От селата в околията всички свещеници додоха. И много народ се събра от града и селата, защото нигде още владиката не беше освещавал церква. М. Кънчев, В, 309.
2. Прен. Утвърждавам, узаконявам нещо като свято, свещено обикн. чрез високонравствени цели, прояви, същност, значение както и чрез закон, традиция или сила, власт; осветявам2. Който прави революция, няма право да се двоуми пред избора на средствата.. Една велика цел освещава всичките средства. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 69. Омир, .., с когото, в стихотворението, никой не може да се сравни; той освещава греческия език. Ем. Васкидович, ПП (превод), 58. освещавам се, осветя се страд.
ОСВЕЩА̀ВАМ2, ‑аш, несв., остар.; осветя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. осветѐн и (остар.) освещѐн, св., прех. Осветявам1, осветлявам. Небото се покри с облаци, които затулиха светлината на малкото число звезди, що му [на момчето] освещаваха пътя. П. Бобеков, БВК (побълг.), 4. Ето че излазя и месечината и нейните бледни лучи освещават кубето на голямата черкова. Знан., 1875, бр. 12, 191. Меркурий е една от най-малките планети: той всякога е освещен от слънчовите лучи и малко са види с просто око. Ив. Богоров, ВГД (превод), 401. Той [Щросмайер] ревностно посещаваше сичките държавни мъжие във Виена; освещаваше ги върху истинния характер на хърватското движение. Лет., 1873, 114. освещавам се, осветя се страд.
ОСВЕЩА̀ВАМ СЕ несв. (остар.); осветя̀ се св., непрех. Осветявам се, осветлявам се.