ОСВИРЕПЯ̀Л

ОСВИРЕПЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. освирепѐли. Прич. мин. св. деят. от освирепея като прил. Който е в състояние на силен гняв, ярост, свирепост; разярен, бесен, свиреп. Понякога отделен глас надвикваше останалите, другите подхващаха след него и тогава цялата тая освирепяла тълпа.. и започваше дружно да реве: — Дай ни ги, паша ефенди! Ст. Дичев, ЗС II, 51. — Спри, татко! — викаше момчето, но камшикът удари и него през плещите. Тогава се завтече майката, хвърли се да изтръгне от ръцете на своя освирепял мъж камшика. Д. Габе, МГ, 76. Майката, обезумяла и освирепяла, че нейните предчувствия се сбъдват, замахна и я наби: — Казвай, че ще те пребия! Вярно ли е? — Вярно — едва промълви през сълзи Емилия. Ст. Даскалов, СЛ, 246. — Ура! Ура! — викаха до изнемогване възторжените победители и гонеха врага със стремителността на освирепели животни надолу, къде тухларницата. Ц. Церковски, Съч. III, 133.

Списък на думите по буква