ОСВОБОДИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСВОБОДЍТЕЛКА ж. 1. Жена, която възвръща свободата, независимостта на някого, на народ или държава. Когато англичаните в Руан запалиха кладата под краката на Жана д'Арк, девойката отвори своята напукана уста и промълви: Исусе! Тогава в пламъците,.. се появи една жълта птичка и почна да маха с криле. Тя донесе прохлада за освободителката на Франция. А. Каралийчев, ПГ, 8. // Държава или армия, която има същата роля. В своето литературно творчество от този период Вазов възпял героизма на масите по време на борбите за национално освобождение и великия подвиг на освободителката Русия. Ист. Х и ХI кл, 261. Виждах, че в новата партия са въплотени трите тия основни начала — свободата, законността и приятелството с освободителката ни. Т. Влайков, Съч. III, 74.

2. Жена освободител (във 2 знач).