ОСЕЗАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЕЗА̀НИЕ ср. 1. Анат. Сетивна способност на животинския организъм да възприема различни въздействия на околната среда в усещания за допир, натиск, температура, болка и др. чрез рецепторите, разположени главно по кожата.

2. Всяка една такава сетивна способност (като едно от петте сетива, наред с останалите четири: зрение, слух, обоняние, вкус). // Способност за усещане, чувствителност при допир на кожата до нещо.