ОСЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀СЕМ, ‑тѐ и (диал.) ‑тя̀х, числ. бройно. 1. Числото 8. а.) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Осем и осем е шестнадесет. △ Осем и две е равно на десет. △ Дванадесет без осем е четири. △ Осем по пет прави четиридесет. б.) В съчет. със същ. За означаване на количество от толкова конкретни предмета. Разделиха се на осем групи. Осем стола. Осем пъти. в.) Разг. В съчет. с числ. бройно седем, девет: седем-осем, осем-девет. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Седем-осем километра. Осем-девет ябълки. ● Самост. или в съчет. с часа̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Ще се върна точно в осем. △ Ще пътувам утре в осем часа.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 8 (VIII). Напиши цифрата осем. Арабско осем. Римско осем. ● В съчет. със същ. номер. Трамвай номер осем. Протокол номер осем. Осемте. Разг. За възраст — осем години. Децата вече могат да четат, пишат и смятат, щом достигнат осемте.
◊ На девет се качих, на осем не слизам. Разг. Ирон. Не умея да си правя сметката. На осмото небе съм. Разг. Чувствам се много доволен, щастлив.
— Други (остар. и диал.) форми: о̀сум, о̀съм.