О̀СЕМ

О̀СЕМ, ‑тѐ и (диал.) ‑тя̀х, числ. бройно. 1. Числото 8. а.) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Осем и осем е шестнадесет.Осем и две е равно на десет.Дванадесет без осем е четири.Осем по пет прави четиридесет. б.) В съчет. със същ. За означаване на количество от толкова конкретни предмета. Разделиха се на осем групи. Осем стола. Осем пъти. в.) Разг. В съчет. с числ. бройно седем, девет: седем-осем, осем-девет. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Седем-осем километра. Осем-девет ябълки. Самост. или в съчет. с часа̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Ще се върна точно в осем.Ще пътувам утре в осем часа.

2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 8 (VIII). Напиши цифрата осем. Арабско осем. Римско осем. В съчет. със същ. номер. Трамвай номер осем. Протокол номер осем. Осемте. Разг. За възраст — осем години. Децата вече могат да четат, пишат и смятат, щом достигнат осемте.

На девет се качих, на осем не слизам. Разг. Ирон. Не умея да си правя сметката. На осмото небе съм. Разг. Чувствам се много доволен, щастлив.

— Други (остар. и диал.) форми: о̀сум, о̀съм.

ОСЕМ

ОСЕМ-. Първа съставна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: който се състои от осем еднакви части, който съдържа осем еднородни единици, напр.: осемгодишен, осемчасов, осемцилиндров.

Списък на думите по буква