ОСЕМСТОТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СЕМСТОТИН, ‑тѐ и (диал.) ‑тя̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от осем стотици. а.) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Осемстотин е четно число. Осемстотин се дели на четири без остатък. б.) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Стадо от осемстотин овци. в.) С числ. бройно седемстотин, хиляда: седемстотин-осемстотин и (разг.) седем-осемстотин, осемстотин-хиляда. За означаване на приблизително количество, ограничено според числителните от съответните съчетания.

2. Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 800. В сметката два пъти беше изписано осемстотин.