ОСЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осеня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Рядко. Хвърлям сянка върху нещо, засенчвам нещо. Като дойдоха [конниците] под сенката на големите тополи, които осеняваха над воденицата целия път, възпряха се,отседнаха, разведоха си конете. Ц. Гинчев, ГК, 323. Червеникавата светлина на лампите осветяваше рунтавите калпаци на селяните, които осеняваха и така тъмните им лица. А. Страшимиров,

2. Прен. За усмивка — появявам се върху лицето. Усмивка осени лицето му.

3. Прен. За мисъл, идея, чувство — идвам внезапно, обземам някого. Тя [любовта] ме осени в един пролетен предобед, когато ни сменяха дрехите [на нас, манекените от витрината]. Г. Величков, НУ, 178. Внезапно го осени мисълта, че това каменисто дере може да се прочисти и да се превърне в овощна градина. Л. Стоянов. осенявам се, осеня се страд. Лицето му се осени от вдъхновение.