О̀СЕЧКИ мн., ед. (рядко) осѐчка ж. Диал. Късчета от нещо пресечено. Урочасано дете ходи повънка като осечки на буза. СбНУ ХХI, 41.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.