ОСИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЍЛ м. Тънък, дълъг остър край на обвивката на зърното в клас на житно растение. Разшири крачка [Велика], размаха сърп и запрегръща тежките класове. Осилите се докосваха до страните ѝ, килваха я. К. Петканов, МЗК, 74. Ечемикът има най-дълъг осил.