ОСИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЍРАМ, ‑аш, несв.; осера̀, ‑ѐш, мин. св. осра̀х, св., прех. Разг. Грубо. За човек или животно — като се изсирам, покривам с

изпражнения нещо; посирам. Орала крава и осрала ралото. Осрала си крава опашката, че иска и другите да омаца. Погов. Н. Геров, РБЯ III, осирам се, осера се страд. и възвр.

◊ Осирам си / осера си калците. Диал. Вулг. Излагам се по своя вина, сам ставам причина да се изложа.