ОСИРОМАШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСИРОМАША̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; осиромаша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Правя някого да стане сиромах. осиромашавам се, осиромаша се страд.

ОСИРОМАША̀ВАМ², ‑аш, несв.; осиромашѐя, ‑ѐеш, мин. св. осиромаша̀х, прич. мин. св. деят. осиромаша̀л, ‑а, ‑о, мн. осиромашѐли, св., непрех. Ставам беден, сиромах. — Обраха ни, обрали ни са! — викала добрата жена... Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се. Л. Каравелов. Приличаше на някой стар благородник, осиромашал и изпаднал в чужда среда. Й. Йовков.