ОСИЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСИЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осия̀я, ‑я̀еш, мин. св. осия̀х, св., прех. Обкръжавам нещо със сияние, обливам нещо със светлината си. Той се спря там и се вгледа в светлото ширине,.. във Витоша, осияна от слънцето с върхове още облечени със снегове и преспи. Ив. Вазов. ^● Обр. Къде си, чедо, ти сега не знам. / Но с теб е мисълта ми всеки миг — / и виждам те — в борба е развято знаме / и с осиян от подвизите лик. Е. Багряна. осиявам се, осияя се страд.