ОСКВЕРНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКВЕРНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оскверня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Църк. Отнемам, нарушавам, поругавам светостта на нещо. Градища разрушени, / развалини димещи и черкви осквернени. Ив. Вазов.

2. Поругавам неопетнеността, чистотата на някого или нещо. Султана присви вежди, пред погледа ѝ се изправи за миг образът на омразния мъж, който бе осквернил чистотата на това младо тяло. Д. Талев. ^● Твърде много те обичах. Не искам да оскверня скъпото минало. Г. Стаматов. осквернявам се, оскверня се страд.