ОСКОТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКОТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от оскотявам¹. Трябва ли да се оставим на най-долните страсти,.. Че докъде ще стигнем в такъв случай? То се знае: до оскотяване, до животинско състояние. Г. Караславов, Избр. съч. II, 127. Но без тая свобода, чиито груби движения ни плашат, ние бихме паднали отново до нивото на тия народи, чието оскотяване възбужда у нас милост. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 81. Не се отбиваше вечер в кръчмата,.. Но веднъж или два пъти в годината, при някакъв по-

особен случай и при изключително настроение, Ило се напиваше до оскотяване. Г. Караславов, Т, 62.