ОСКРЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКРЕЖЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оскрежа като прил. Който е покрит със скреж; заскрежен. По оскрежените клони на дърветата като оловни топки се гушеха премръзнали гладни врабчета и жално чирикаха. С. Кралевски, ВО, 48. Азманов пъргаво скочи от файтона и изприпка като момче по постланата с калдаръм пътечка между надвисналите голи и оскрежени клони на ябълките и сливите. Ив. Мартинов, СНУ, 60. Като необикновени островърхи купи от кристал са редките, оскрежени крушаци, а отвъд тях — пак равнина, блеснала под зимното слънце. Ст. Марков, ДБ, 21. Седи бащата до оскрежения прозорец, седи тоя, що живота посипа косите му с белия си прах и спомня си за миналото си и за далече пратена рожба. К, 1927, бр. 102, 3. Отвън влиза огромна, накачулена с дрехи фигура. Коларят. Кожухче, чорапени ръкавици, калпак с башлък, оскрежени мустаци. К. Константинов, ПЗ, 8. Глъхнат сградите, зловещо гледа всяка / с жълти стъклени очи, / оскрежената топола — призрак сякаш — / в сивата мъгла стърчи. Хр. Смирненски, Съч. I, 55. ^● Обр. Председателят беше вече с оскрежена коса, сух, с набръчкани бузи. Г. Караславов, ОХ II, 132.