ОСКРУША —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКРУ̀ША ж. Диал. 1. Дърво калина (Н. Геров, РБЯ III).

2. Мушмула (Н. Геров, РБЯ III).

3. Дива круша. А глиганът извиси още повече глас: — Храненик съм бил, а? Как не те е срам бе! Ами че кой оре цялата гора, та да има къде да растат семената ви? Кажи де — къде никнат твоите жълъди и лешниците, и оскрушите? П. Бобев, ГЕ, 28. Плодовете са с вкус на зарзала, но се ядат когато угният, както е случаят с мушмулата и оскрушата. ПН, 1935, кн. 8-9, 135.