ОСКУБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСКУ̀БВАМ, ‑аш, несв.; оску̀бя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Скубя, изскубвам (трева, косми, перушина и под.) изцяло, докрай. Пачовата дружина току-що бе оскубала наболия на тънки нежни пера лук в градината на поп Антония. Т. Харманджиев, КЕД, 135. Грях не грях, в неделя цялото семейство се залови да чисти двора. Измиха стълбата и циментираната пътека пред нея, коритото на чешмата, оскубаха сухите вече цветя из градината и разкопаха предните лехи. Чудомир, Избр. пр, 69. Влезеш вътре, извадят ти пъдпъдък, отрежат му главата и пред теб го оскубват и пекат. Ем. Станев, ЯГ, 32. Той оскуба дивата гъска и почна да я пече на огъня. Й. Радичков, НД, 144.
2. Изскубвам пера, косми, козина. Тя беше готова да откъсне с малките си крачка главата на червеношийката, да оскубе червените пера на шията ѝ и да ги пусне в калта. Елин Пелин, Съч. II, 135. — Женската си намира удобно жилище в хралупата на някое сухо дърво, оскубва меките си пера, направя си гнездо, снася пет-шест яйца и ляга да ги мъти. М. Марчевски, ОТ, 131. Котаракът бе му оскубал с лапа опашката, а вие навярно не знаете, че опашката — това е кормилото на врабеца. Й. Радичков, НВ, 78. Илийко се поозърна, като че ли да види, отгде може да избяга, и веднага
в страх и смирение наведе очи над калпака си. От него той вече беше оскубал няколко вълма. Ст. Чилингиров, ПЖ, 63. Дето се казва,.., за косите се заловихме.. — Та там оскубаха косата на Митка я! Й. Йовков, Разк. I, 59.
3. Прен. Разг. Вземам от някого повече пари, отколкото трябва, обикн. с измама. — Изглежда добър човек — каза той. — Добър, пък здравата ни оскуба... — Не сме без пари! — каза недоволно младежът. П. Вежинов, ДБ, 24. Бай Ганю не му ги дава, едно защото мускалите са вътре и може "да запраши на някъде" и друго, гледа го облечен добре, кой знае колко ще го оскубе. Ал. Константинов, БГ, 40. — Ами ти сега само на ръка ли ще продаваш толкова стока? — Както намеря. Сичката е за продаване. Може и топтан, ако има кой да купува. — Ето ние, Ицо... Ще има ли и за нас? — попитаха те несмело. Ицо не отговори веднага. За да ги подплаши и да може да ги оскубе по-добре. Д. Талев, ПК, 117-118. Майки! — поет бил, а аз не знаех, ами тая заран го оскубах на играта, взех му всичките десет наполеона. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 19. — Нали казвах, Петре, съсипва човека София. Добре те е оскубала нашата столичанка. — Нима не струвам толкова, вуйчо? — проговори обидено Надя. Г. Стаматов, Разк. II, 18. — Но аз искам да я [Аликс] взема със себе си. — Ах, да!... Тогава Херакли ще те оскубе здравата. — Готов съм да му платя каквото поиска. Д. Димов, Т, 488-489. оскубвам се, оскубя се страд. — А сега — почна баща ми — [пъдпъдъкът] трябва да се оскубе и да се опече на скарата. СбХ, 74.
ОСКУ̀БВАМ СЕ несв.; оску̀бя се св., непрех. За косъм, коса — измъквам се от корена, мястото си; изскубвам се. Настъпи студено и кишаво време,.. Иван подсмърчаше, Петето си търкаше носленцето,.., само Тошка нехаеше, шеташе си по цял ден, загърната със старо подрязано джубе,.. Кожата на това джубе беше се оскубала, но то пак топлеше. Г. Караславов, Тат., 206.
◊ Оскубвам / оскубя перушината на някого. Разг. Наказвам жестоко някого. Ако научат какво си направил, ще ти оскубят перушината. Оскубали му са мустаките на Стамбул Капия. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който е кьосе.