ОСКУДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКУ̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. и диал. 1. Оскъден (в 1 знач.). И, макар че с голям труд и с мъка изкарваха оскудния си поминък, те бяха примирени със своята мащеха — съдба. Т. Влайков, Съч. III, 77. Той с нищо не бе ми загатнал за едно обстоятелство, което аз по-после узнах: крайно оскудния живот, сиромашията, в която живееше под засменото небе на Италия. К. Величков, ПССъч. I, ХIII. Там ще срещнеш рояци напети, нагиздени жени, изскокнали преди малко из горните мрачни вертепи, дето оскудната трапеза, уваляното легло, сиромашката покъщнина, унизено поглеждат към непременно богатия гардероб. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 172. Както са отстранени тия области в планините, както са и до днес полудиви и почти непроходими, и оскудни, би се мислило, че те са били оставени да глъхнат във вечно затишие. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 43.

2. Който е лишен от нещо, нуждае се от нещо, на когото липсва нещо; оскъден. — Аз ти казах, че днешната младеж,.., е нещастна, защото е оскудна от онова, което предишната имаше. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 76. Мислех да ти прата за третята пак стихове но гледам, че от тях не си оскуден, та ща ти напиша някое разказче — очаквай го най-късно до понеделник. Ив. Вазов, НПис., 116.