ОСКУДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКУ̀ДИ мн. Остар. и диал. Бедност, немотия, лишения; оскъдици. Да се заскитам пак в чужбина и в оскуди / от моя роден край разбойник ме прокуди / на друг разбойник стар с подписаний указ. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 317.