ОСКУДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСКУДЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; оскудѐя, ‑ѐеш, мин. св. оскудя̀х, прич. мин. св. деят. оскудя̀л, ‑а, ‑о, мн. оскудѐли, св., непрех. Остар. и диал. Обеднявам; оскъдявам. — Оставам ти всичко — искам, когато мене ме няма, да не оскудяваш. К. Петканов, ЗлЗ, 19. Тука и къщата е нейна, и градината, а като си помисли, че Темот можеше да го няма, на душата ѝ оскудя. Н. Нинов, ЕШО, 27. Зло е да служиш на двама господари: на бога и на земните властници; ..; да кърмиш мъст и кръвнина у себе си, да забравяш божията благост и да оскудяваш от духовна мъдрост. М. Смилова, ДСВ, 145.
ОСКУДЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; оскудя̀, ‑ѝш, мин. св., ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя беден някого, правя да живее в оскъдица. оскудявам се, оскудя се страд.
ОСКУДЯ̀ВАМ СЕ несв.; оскудя̀ се, св., непрех. Остар. и диал. Обеднявам; оскъдявам; оскудявам1. От хаир, пари и берекет да не се оскудиш никога! П. Мирчев, Е, 20.