ОСКЪДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪ̀ДИЕ ср. Остар. Книж. Оскъдица. Туй [неправдивото изобразяване на живота] свидетелствува за оскъдие на наблюдателност у нашите тъй наречени писатели. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 329. Децата му са осъдени на оскъдие, материални ограничения и духовна дрезгавина. Той е слаб: не може да даде на близките си туй, що желае. Св, 1927, бр. 29, 1. Като са наимаше то [пловдивското читалище].. при едно доста големичко оскъдие от умствени помощи, да разпространи полезните познания.. то влизаше в едно предприятие, което не беше от най-лесните. Ч, 1875, кн. 10, 436.

—Друга форма: оску̀дие.