ОСКЪДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪ̀ДИЦА, мн. няма, ж. 1. Липса на най-елементарни средства за живот; бедност, недоимък. Противоп. изобилие. Ти навярно си спомняш какви тежки години минаха след войната — оскъдица, немотия, храна за добитъка не остана. И умираха говедата като мухи на есен. П. Михайлов, ПЗ, 176. Повечето от тях [гимназистите] живееха в голяма беднотия, а оскъдицата в ония години благоприятствуваше, макар и по един тъжен начин, мъдрото опознаване на великата истина за живота. А. Гуляшки, ДМС, 123. Той [Борис] беше по-скоро дребен и слаб — белег на оскъдицата и недояждането, всред които живееше учителското семейство на Редингота. Д. Димов, Т, 5. Бореха се с оскъдицата и едва успяваха в края на годината да припечелят по някоя пара за дома. Цв. Минков, МЗ, 7. В къщата на Велко Демирджията.. няма оскъ‑

дица, но няма и разкош. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 358.

2. Разш. С предл. на. Недостиг на нещо. Навсякъде се чувствуваше голяма оскъдица на хранителни продукти, много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Ще трябва дори сега, при тази оскъдица на оръжие, да ценим човека "повече от една карабина". З. Сребров, Избр. разк., 43-44. При цялата оскъдица на сведения за произхода и ранните години на Осман Пазвантоглу изтъкнатите съображения [за предполагаемия му произход] хвърлят известна светлина върху общественото място и роля на семейството му до 1788 г. В. Мутафчиева, КВ, 73.