ОСКЪДИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪДЍЯ, мн. ‑ѝи, ж. Диал. Оскъдица, бедност. Аз съм се учил десет години по медицината.. работил съм като вол, да свърша сред лишения и оскъдия на чужбина. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 140. Заедно с тежките и мъчни дни на Недината болест кака Дина прекара и тежките дни на голяма оскъдия и голямо притеснение. Т. Влайков, Съч. II, 237.

—Друга (остар.) форма: оскудѝя.