ОСКЪДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪ̀ДУВАМ, ‑аш, несв., непрех. Остар. и диал. Живея в оскъдица, в недоимък. Напротив, дядо Нистор беше спокоен сега на старините си и честит домашно. Баба Нисторица, здрава и подмладяла, четири сина, като сокола и все на служба, които не го оставяха да оскъдува. Ив. Вазов, Съч. VII, 91. — Ще отвориш бакалница в Черешово и стой, та гледай. няма все така да оскъдуваме. Кр. Григоров, ПЧ, 69.