ОСКЪРБЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪРБЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар. книж.); оскърбя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех.

Оскърбявам, обиждам. Турците непрестанно оскърблявали Руското правителство. Те нарушавали прежните свои трактати. Г. Йошев, КВИ (превод), 344. Ти, който мя оскърбляваш в тойзи час, като немем доста едно красноречие, за да ти говоря достойно за правдините, които разбирам. БКн, 1859, кн. 1, 76-77.

ОСКЪРБЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. книж); оскърбя̀ се св., непрех. Оскърбявам се; обиждам се. Счастилив онзи человек, който.. знай да ся подчинява на публичното мнение само там, гдето го мисли право и за принимание.. и да претърпява нападенията на публичното мнение, без да ся оскърблява. Ч, 1871, кн 23, 709.