ОСКЪРБЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪРБЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от окърбявам и от оскърбявам се. — Отчето каза, че е оскърбително за верските чувства на унгарците да се прави обиск в дома на свещенослужител и че не може да допусне подобно оскърбяване на вярата. П. Вежинов, ЗЧР, 80. Мислех си: хора като хора.. Затова си имат съдилища, в които справедливо се разрешават техните спорове, било по земане-даване, било по оскърбяване, побой или убийство. Ц. Церковски, Съч. III, 281.