ОСЛА̀БВАМ

ОСЛА̀БВАМ1, ‑аш, несв.; осла̀бна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. Отслабвам1; ослабнявам. Тя беше ослабнала, като да бе лежала с месеци в затвор. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 407. В началото на проявлението на болестта, животното си изгубва живостта и веселостта и захваща да изпада, да ослабва и да ся обезпокоява. Дун., 1866, бр. 85, 2. Часто ся случваха междуособни боеве, в които сваляли едного царя и въздигали другиго; а това часто промянувание владетелите правяше българското царство от ден на ден да ослабва. Д. Войников, КБИ, 42-43. Момъкът трябвало да прочете няколко пъти тоя надпис, за да го разбере: толкова бил ослабнал умът му. Н. Райнов, КЧ II, 18. Песента пастепенно

ослабва и се изгубва в гората надясно. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 147. Ако има да се прави някоя забележка на учителя [от когото и да е], треба да става частно и вън от класа, в противен случай властта и влиянието му над ума на учениците му ослабват. П. Горбанов, ННУ, 10.

ОСЛА̀БВАМ

ОСЛА̀БВАМ2, ‑аш, несв.; осла̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Отслабвам2; ослабявам2, ослабям. Хвана ме силна треска.. и тъй ме разстрои и ослаби, щото помислих, че ще има гибелни и непоправими последици за здравето ми. К. Величков, ПССъч. I, 25. Едно въстание.. ще донесе само страдания, разрушения и смърт. Ще дадем излишни жертви.. Въстанието ще ослаби нас, а ще засили противниците ни. Д. Спространов, С, 79-80. Ако таквизи закони се приемат от княза, те ще имат нетраен характер и ще ослабвят и подкопават авторитета на закона въобще. С. Радев, ССБ I, 88. Или годините вече са ослабили ума му, та на тая възраст, при възмъжели синове и при жива съпруга, да взима за жена едно момиче, еврейка, три пъти по-младо от себе си? Ив. Вазов, Съч. ХХ, 123. ослабвам се, ослабя се страд. Ще може да се развие руското и българското параходство по Дунава и да се ослаби германизацията на бреговете на тази река. С. Радев, ССБ I, 380.

Списък на думите по буква