ОСЛАВЯНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛАВЯ̀НВАМ, ‑аш, несв.; ославя̀ня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Славянизирам; ославянявам. ославянвам се, ославяня се страд.

ОСЛАВЯ̀НВАМ СЕ несв.; ославя̀ня̀ се св., непрех. Славянизирам се; ославянявам се. В руската литература съществуват цели стотини критики и рецензии, в които щастливите професори искат да докажат.. че българете са биле фино-чудско, монголско, татарско, даже и урало-кинезско племе.. че тие са дошле на Балканския полуостров и покориле са миролюбивите мизи и траки и че след време са са ославяниле и приняле са нравите и обичаите на своите поданици. Знан., 1875, бр. 8, 127.