ОСЛАВЯНЯ̀ВАМ

ОСЛАВЯНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ославя̀ня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Славянизирам; ославянвам. Българославянският елемент.. е бил твърде слаб числено и твърде изолиран (усамотен) от другите родствени народи (особено от оново време, от когато е приел мюсюлманството), за да ославяни туземните угорски и тюркски народи. Хр. Ботев, СПБД (превод), 106-107. Тези племена.., които се населиха в старогръцките области и ги ославяниха, те останаха откъснати от Българското царство и бяха принудени самички да се борят с пагубната за народността им византийска власт. М. Дринов, ППБН, 52-53.

ОСЛАВЯНЯ̀ВАМ СЕ несв.; ославя̀ня̀ се св., непрех. Славянизирам се; ославянвам се. Сичкото това е дало повод на новите историци да заключат, че южните славяне са биле покорени от някакво си татаро-финско племе, което след време са е ославянило. КМБП, 16. Може смело да са докаже, че множество славяне са са огърчиле, а не може нито да са предположи, че гръците в тая или в оная местност са се ославяниле. Знан., 1875, бр. 7, 110. След българското появление на Балканския полуостров ние видиме твърде бързо умножавание от славянски географически названия в Мизия.. в Епир и даже в сама Гръция.. Тая черта напълно съответствува на наводнението тие провинции със славяне в VII и в VIII век, което е и накарало Константина да каже: "ославянила са е цялата страна". Хр. Ботев, СПДБ (превод), 100-101.

Списък на думите по буква