ОСЛАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛА̀НА ж. Поет. Индив. Опора, защита, закрила. Каменоградците, дома и по гурбет, / сами на себе си надежда и ослана, / залягат с мирен труд за своята прехрана. П. П. Славейков, КП ч. III, 85. Таинствений им храм / е бил под старите свещени буки, там / възети царствено сред равната поляна, / прегърнати, един на другиго ослана. П. П. Славейков, КП ч. III, 83.