ОСЛАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осланя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. За слана — падам и покривам земята във вид на тънък снежен пласт, като попарвам растенията. Лятото свърши. Есента ослани дърветата и тревите. застудя. П. Бобев, К, 116. Да кажем няколко думи и за пролетните студове, които доволно често осланяват или замързяват растителността и произвождат страшни опустошения. Знан., 1875, бр. 5, 73. Отдавна гората слана ослани, / ей късна веч есен придоде. П. П. Славейков, ЕП 1907, 18. Стъмня отново в небесата, / повърнаха се зимни дни / и тъжно клюмна пак гората — / слана я нова ослани. К. Христов, Т, 82. ^● Обр. И горчива скръб ослани душата ѝ. И закапаха едри жълти цветя по пътя на Каломаин. Н. Райнов, БЛ, 82. И с екът сладкий на възпоминанията / последните ми детски чувства люто ослани. Ив. Вазов, ИГП, 38. Ален мак! — Любимата ти песен. /../ — Как рано чужда есен / твойта жизнерадост ослани! Д. Методиев, ШТ, 74. осланявам се, осланя се страд.