ОСЛА̀НЯМ

ОСЛА̀НЯМ1, ‑аш, (остар. и диал.) несв.; осланя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Осланявам. осланям се, осланя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899

ОСЛА̀НЯМ

ОСЛА̀НЯМ2, ‑яш, несв.; ослоня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Облягам, подпирам (глава, ръка и др.) някъде, над нещо. Аз отидох да ослоня главата си до един прозорец. Ч, 1875, кн. 5, 234. Като смяташе, че е ослонил гърба си върху як стълб, като мислеше, че и сам той е забил корен дълбоко в ровката почва на Вуково, Дочо се чувствуваше закрепен на своето място здраво и непоклатно. Т. Влайков, Съч. III, 146.

2. Базирам, основавам на нещо (някакъв принцип, начало и др.). Истина е, че има много бащи.. които не би ся решили никога да жертвуват на интереса си своите чада, и които.. би са постарали да ослонят женитбата на онази тиха хармония, която поддържа непрестанно честта, мира и домашната радост. М. Балабанов, С (побълг.), 43. Днес много хортуват за образованието на една едина отоманска народност, на която да бъдат ослонени съдбите на държавата. Пр, СбПер п II, 142. осланям се, ослоня се страд.

ОСЛА̀НЯМ СЕ несв.; ослоня̀ се (остар.) св., непрех. 1. Остар. и диал. Облягам се, подпирам се на нещо. Тя [царицата] спря стъпки: слаба, безсилна, бледа... И после треперливо се ослони о стената. Н. Райнов, ВДБ, 165. Целта на доказателствата състои в това: да ся ослони истината на една мисъл на истината на друга една, с помощ от посредствующи мисли. Й. Груев, КЛ (превод), 95.

2. Базирам се, основавам се на нещо (някакъв принцип, начало и др.). Като правили така различни опити, изненадейно съгледали, че ако.. два различни метали са допират направо с някоя каплива кислота или с някоя разтопена сол, то електричната сила става по-силна. На това са ослонили, та направили тъй наречените трайни намети (батерии). Лет., 1876, 78.

3. Само несв. Възлагам надежди за помощ, подкрепа, разбиране от някого или нещо. Либералите не правеха нищо, за да парализират тия интриги. те се осланяха много на народната поддръжка, за да се тревожат от попълзновенията на няколко дворцови любимци. С. Радев, ССБ I, 251. Тя бе едиствената душа, на която се бе осланял и ще се осланя до последния си час. Ако я наскърбеше или укореше, щеше да остане сам на света. И. Петров, МВ, 130. Той обичаше строгия порядък, плановостта, от малък още ненавиждаше хората, които се осланят на "слепия" случай. А. Гуляшки, МТС, 16. Сарафов всичко е учил наизуст; на суфльора не се е осланял. Ст. Грудев, ББ, 100. Имам навика да не се осланям на никого и сам да проверявам всичко. С, 1954, кн. 3, 104.

Списък на думите по буква