ОСЛЕПИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛЕПЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който силно блести и заслепява очите; заслепителен. Тежката мараня трептеше над срещните баири, стърнища‑

та блестяха на ослепителното слънце. Г. Караславов, Т, 37. Той [фотографът] курдисва нашите герои на някакво продънено канапе.. запалва отстрани две ослепителни волфрамови лампи и започва да гледа с примрежени очи клиентите си. Св. Минков, РТК, 137-138. Ние наблюдаваме пушеците от взривовете, гроздовете ослепителни ракети нощем, треперим от трясъка на бомбите, които падат на 3-4 клм. от нас и спим облечени. К. Константинов, ПНП, 11. Ослепителни светкавици една след друга западаха със страшна сила над гората. Елин Пелин, ЯБ, 112. Там имаше сняг до пояс, равен, чист, ослепителен на януарското слънце. Й. Радичков, БФ, 74. Сиянието на запад още не беше угаснало, само че от огненочервено беше станало бледожълто, ослепително и ярко. Й. Йовков, Разк. II, 27. ^● Обр. Вардарски виждаше лицето на младата жена с ослепителна яснота и някак много близо до себе си. Д. Талев, ПК, 154-155.

2. Прен. Който прави много силно впечатление и предизвиква силно възхищение обикн. с изключителната си красота; заслепителен. Той не съзнаваше, че след тая ослепителна и силна жена всички други му се струваха нищожни, блудкави и безвкусни като слама. П. Вежинов, НБК, 102. Тя.. го представи на кириа Ефросина и жадно загледа израза на едрото му, малко надменно лице: щеше ли то да трепне под ослепителната красота на младата гъркиня? Ст. Дичев, ЗС I, 295. На креслото до Боби седеше момиче с ослепителен външен вид. П. Незнакомов, БЧ, 40. Скритото осветление, лъскавите геометрични повърхности от акажу, коприна и кадифе с хармонично съчетани цветове придаваха на цялата обстановка нещо приказно.. Този невиждан, ослепителен лукс му беше донесла Мария! Д. Димов, Т, 186.