ОСЛЕПЍТЕЛНО

ОСЛЕПЍТЕЛНО. Нареч. от ослепителен; заслепително. След час или два слънцето пак блести. По-ярко и по-ослепително. Б. Шивачев, ПЮА, 34. Върховете ослепително блестяха в снежната си белота. Х. Русев, ПЗ, 184-185. Светлините по витрините искрят ослепително. Д. Талев, СК, 151. Равнината на север се топеше в мараня. Ослепително бели облаци висеха като планини над неясния хоризонт, дето се губеха дунавските села и градове. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Идеята блесна ослепително в съзнанието ѝ. Отначало тя бе обща, неясна, задушена от възбудата на дива радост, после мисълта я определи във всички подробности, после се превърна в твърдо решение. Д. Димов, ОД, 159.

Списък на думите по буква