ОСЛЕПЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на ослепителен. Той стана и така се извъртя, че утринното слънце го освети с ярките си до ослепитлност лъчи. Г. Караславов, ОХ III, 63. Ето едно дело, в което геният е блеснал с всичката си ослепителност. Ал. Константинов, Съч. I, 171.