ОСЛЕПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСЛЕПЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; ослепѐя, ‑ѐеш, мин. св. ослепя̀х, прич. мин. св. деят. ослепя̀л, ‑а, ‑о, мн. ослепѐли, св., непрех. 1. Изгубвам зрение, ставам сляп. — Беше заможничък и разбран челяк — допълни Денко — но.. ослепя, кой знай от какво... Сега гледа, ама не види. Ив. Вазов, Съч. Х, 98. Избухва барутът на въстаниците, войводата се обгаря и ослепява. К. Константинов, ПЗ, 34. Той получава удар и постепенно ослепява. Вследствие засилващата се слепота той не може да работи. Ив. Унджиев, ВЛ, 37.
2. Прен. Губя способността си правилно и обективно да преценявам явленията, обикн. поради страст, възбуда, прекалено доверие и др.; заслепявам се. Хората ослепяха, откакто се внесе чужда стока у нас. Ние почнахме да не виждаме вече нашето и нашите. Ст. Чилингиров, ХНН, 195. Белият блясък на мъничката монета омагьоса неговия поглед, той ослепя за всичко друго. Д. Талев, СК, 99. Ослепял бях аз, виждах само тебе на света... И се страхувах, че някой цар ще мине оттук и ще те отнеме... Р. Стоянов, М, 65. В любовта човек може да ослепее, ала с брака е винаги късоглед. БД, 1909, бр. 31, 3.
ОСЛЕПЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; ослепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Лишавам някого от зрение, правя някого сляп. — Преди векове славяните ослепявали своите певци — да ги накарат да гледат само хубостта на словото. А. Дончев, СВС, 102. И пред очите на Звеница царят ослепи неговите бранници, като остави само еднооки водачи — да ги отведат при царя им. Н. Райнов, ВДБ, 190. — Аз ще го пусна свободен — да тръгне по света и да разказва, че царят на българите не вади очи. — Защо? — попита Крум. — Защото само Оня, който дава очи, има право да ги ослепява. А. Каралий‑
чев, ПС III, 68. Ослепил е Василий българските бранители / и Самуил умрял. Л. Каравелов, Съч. I, 25. Елтимир заповяда да ослепят Радослава и го прати в Солун при жена му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 205. ● Обр. Слуховете, на които никога не бе вярвала, сега ослепиха съзнанието ѝ с блясъка на неоспоримата истина. Спомни си и пренебрежението на студентите към него. Л. Дилов, ПБД, 48-49. Сега той [Симеон] осъзна с яснота, която ослепяваше очите му, че стои пред трупа на собствения си син. А. Гуляшки, ЗВ, 657.
2. За силна светлина — преча на очите да виждат добре, правя някой да не може да вижда, да гледа; заслепявам3. Огненозелената стрела на мълнията ослепи Орце, гърмът го опомни. Дъждовните капки сякаш се изсипаха върху главата му и изстудиха мозъка му. Д. Спространов, С, 55. Стана [старият котак], протегна се и тръгна между пълните чували към вратата. Спря на прага. Насреща му изведнъж блесна утринното слънце и го ослепи. Котакът притвори зелените си очи. А. Каралийчев, ПС III, 38. Злато... Чист алтън!... / Грее и свети, свети, че ослепява. Д. Немиров, Б, 106. В мъгла се лутах, пих страдание, / друг път ме слънце ослепи. М. Петканова, Ст, 41.
3. Прен. Правя някой да изгуби способността си, възможността си за правилно и обективно преценяване на явленията; заслепявам3. Алкмене, опомни се — ти си луд! / Безумието те е ослепило... Г. Райчев, ЕЦ, 51. Ревността ослепява човека.
4. Прен. Правя някому много силно впечатление, обикн. с изключителната си красота и предизвиквам силно възхищение; заслепявам3. Подобно на цезарите, папите са искали да ослепят с великолепието си народите, които са признавали владичеството им, и са постигнали целта си. К. Величков, ПССъч, III, 12. Питам се днес къде се крие тайната на нейния изключителен чар, който навремето е ослепявал невръстния ми поглед. Н. Ферманджиев, РХ, 217-218. Като видял, че конят е здрав и невредим, мъдрецът поискал да го яхне и да избяга, но преди това надникнал в беседката. царкинята го ослепила с хубостта си като сияно слънце. Св. Минков, ПШ, 116. Всъщност само му се стори, че извика, защото не чу гласа си и го ослепи една невиждана гледка. Д. Фучеджиев, Р, 148. ослепявам се, ослепя се страд. Помисли, любезний мой, до каква степен человек се ослепява от страстите си и става скоту подобен. АНГ I, 15.