ОСЛЕПЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСЛЕПЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ослепявам1. Една вечер той получи удар и лявата половина на тялото му се вцепени. После дойде постепенното тъжно ослепяване... Ст. Дичев, ЗС I, 80. Най-често това се случва с хинина. Погълнат в голямо количество.. той предизвиква виене на свят.. намаляване на зрението до пълно ослепяване, увреждане на слуха. НТМ, 1966, кн. 211-212, 52.
ОСЛЕПЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ослепявам2 и от ослепявам се. През онази 1014 година по тези места цар Самуил беше водил своите битки с войските на Василий Българоубиец; беше строил тези крепости край Струмешница. Беше се случило най-страшното — ослепяването. Е. Евтимов, ПМ, 8. Тук се предполага, че Тиберий случайно среща Велизария, за когото той нарочно бил изпратен от Юстиниана, и че уж не знаел неговото ослепяване. Т. Шишков, В, 7.