ОСЛИШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛЍШВАМ, ‑аш, несв.; ослѝшам, ‑аш, св., прех. Остар. Книж. Чувам, ослушвам. Бог ослишал горящото моление на благочестивия и праведния български патриарх. ДЗ, 1867, бр. 7, 25. Той беше страстливо пожелал за сина си да бъде поет: това желание .. биде ослишано. Ч, 1875, кн. 13, 599. ослишвам се, ослишам се страд. И рече му Ягело: "Не бой се, Захари, защото се ослиша молитвата ти и жена ти Елисавета ще ти роди син. И ще да му наречеш името Йоан." Н. Рилски, НЗ, 106.

ОСЛЍШВАМ СЕ несв.; ослѝшам се св., непрех. Ослушвам се.