ОСЛОБОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛОБО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; ослобо̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. 1. Освобождавам. Сега да отбраним Блъгарско от враговете наши и да ослободим нашето Загорие от гръците. Е. Мутева, РБЦ (превод), 52. В 1520 лето Густав Ваза я [Швеция] ослободил от датчанския ярем и от тогава тя всякога съставлява независимо государство. Ив. Богоров, ВГД (превод) 124.

2. Правя така, че някой да бъде предразположен за нещо, да се отпусне или да добие смелост за нещо. Напусто ся оправдавше учителят, напразно му доказваше, че по-преди требува да ослободи и одоброволи децата и да ги упъти да разбират и помнят, па тогава да начне да ги учи да познаят и да пишат буквите. КН, 1873, 5-6. На‑

истина девойката пак се изчерви, кога влезе Добре в стаята, но той веднага я ослободи като ѝ рече: "Недейте, Еленке, се грижи за хорските думи и закачки!" КН, 1873, 33-34. ослобождам се, ослободя се страд.

ОСЛОБО̀ЖДАМ СЕ несв.; ослобо̀дя се св., непрех. Остар. и диал. 1. Освобождавам се. Йонийските острови се ослободиха под покровителството на Англия. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 56. Още от дете си ти с нетърпеливо сърце чакал оня ден, кога щеш да се ослободиш от родителската си власт и да живееш без ничие надзирание. Г. Йошев, ЧБ (превод), 2.

2. Почувствам се отпуснат, предразположен, добивам за нещо смелост. — Що мълчиш млад момъко, ослободи се и говори като пред своя майка. Св. Миларов, СЦТ, 172-173. Самите цариградски българе се ослободиха да помолят с прошение събраните представители, за да приемат и особите техен представител. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 143.