ОСМАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМА̀НЕЦ, мн. ‑нци, м. 1. Истор. Гражданин на Османската империя (по името на Осман I, основател на династията на турските султани). Османците с оръжие завладяха много страни, но не считаха за полезно да унищожават религиите на покорените народи. ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 47. Диктуваните от Англия преобразования, освен дето не щат да ползват християните, но може да излязат твърде опасни и за самото царство на османците. НБ, 1876, бр. 4, 16. Щом се отблъснат избраните вече турски делегати, горделивият османец ще са докачи. НБ, 1876, бр. 48, 188.

2. Остар. Турчин. Населението на вилаета възлазя на един милион жители: османци, българи и гърци. С. Бобчев, ПОС (превод), 64. Познато е вече, че християните в Турция са по-способни във всичко от османците по онези места. НБ, 1876, бр. 27, 107.

— От тур. собств.