ОСМАНЛЪ̀К

ОСМАНЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. Господарско положение на османлия, на турчин. Той видя,.., че тоя турчин забрави селяха си и османлъка си и му се подложи като животно да му се качи Капасъзчето и да го носи пред очите на всичкия свят! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 83.

— От тур. osmanlik.

Списък на думите по буква