ОСМЕЛЯ̀ВАМ

ОСМЕЛЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; осмеля̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Добивам смелост, кураж да извърша нещо; посмявам, решавам се. Встрани се виеха пламъците от запалената къща. Те заплашваха да обхванат и околните къщи, но никой не се осмеляваше да иде да ги гаси. Х. Русев, ПС, 150. Само един по-сърдечен селянин се осмелил да погледне из прозореца и на светлината видял вълчицата. Й. Йовков, АМГ, 85. В различни места са се появили групи разбойници, които се осмеляват да обират пътища, да похищават богатства, да убиват и поругават честта на хората. В. Мутафчиева, КВ, 79-80. Как се осмели да престъпиш моята заповед? Ив. Вазов, Съч. ХХ, 48. Обвита в сребристо сватбено було.. Сение изслуша думите на имамина, промълви, както беше редно, "Да бъде" и чак след това се осмели да дигне очи към оня, на когото я бяха дали и който занапред ставаше неин господар. Ст. Дичев, ЗС II, 24. Фингар е един от ония редки хора, които се осмеляват да говорят каквото мислят и чувстват. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 17.

Списък на думите по буква