ОСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМЍВАМ, ‑аш, несв.; осмѐя, ‑ѐеш, мин. св. осмя̀х, прич. мин. св. деят. осмя̀л, ‑а, ‑о, мн. осмѐли, прич. мин. страд. осмя̀н, ‑а, ‑о, мн. осмѐни и осмя̀т, ‑а, ‑о, мн. осмѐти, св., прех. Правя някого или нещо обект на насмешка, присмех, подигравка. Той ще отреже косата ѝ до главата, да не може цяла година да излезе пред хората и да бъде осмяна от всички. Елин Пелин, Съч. I, 96. Никакво съмнение нямаше за него, че Гроздан нарочно беше му поставил тоя капан, за да го унизи и осмее. Й. Йовков, Ж 1930, 27. Злото обаче си остава, и Вазов, който го осмива с един хубав и пригоден хумор, въздиша в душата си за бедите, които то носи със себе си. К. Величков, ПССъч. VIII, 147-148. По реда на номерата в класа той посвети на всеки свой съученик по едно или две четиристишия. В тях осмя с безобиден хумор слабостите на палавниците. Г. Русафов, ИТБД, 240. — На всички баснописци много здраве! / Да ни описват колко щат, / под път, над път, / да ни осмиват и клеймят! Д. Подвързачов, Б, 39. осмивам се, осмея се страд. Най-хубавото нещо, което Ветко е писал в последно време, е една малка книжка сатири, в които се осмиват идеалите на разни писари. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 247.