ОСМЍСЛЕНОСТ

ОСМЍСЛЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от осмслен. Достатъчно е да поставим животното в нови, непознати условия и веднага проличава липсата на осмисленост в инстинктивното поведение. НТМ, 1961, кн. 11, б.с. Онова, което искаме да изтъкнем, е дълбоката идейно-емоционална осмисленост на тия големи симфонични творби. НК, 1958, бр. 4, 1. Де е идеалът, който дава осмисленост на съществуването ни, цел в живота ни. П. П. Славейков, събр. съч. VI (2), 178.

Списък на думите по буква