ОСМИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМЍСЛЯМ, ‑яш, несв.; осмѝсля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Възприемам нещо с мисълта си; осъзнавам. Когато мисълта се затруднява и стига до преграда, у човека тогава на помощ идват други сетива, преминават преградата.. осмислят безмислицата или догадката. Й. Радичков, СР, 38. На следващата лекция при Вранев.. тя записа много малко в тетрадката си.. Тя се навеждаше над тетрадката си, записвайки откъслечни фрази, без да може да ги осмисли. Ем. Манов, ДСР, 375. При нарушения във вторичните зрителни зони се наблюдава друга картина. Тук не пострадва зрението, но болният загубва способност да осмисля възприятието, да разпознава предметите. Псих. Х кл, 1951, 46. // Разбирам, изяснявам си смисъла на нещо; осъзнавам. Боян Дарев забелязваше, че у него нещата стигат до своя завършек някак си по-късно, отколкото у другите хора, едва след като ги е написал или поне осмислил и изяснил от гледна точка на едно възможно произведение. Л. Дилов, ПБД, 162-163. Много по-късно той често си спомняше това созополско лято, опитвайки се да го осмисли. Ем. Манов, БГ, 167.

2. Придавам смисъл, съдържание на нещо. Мисля, че тия дрипави продавачи не чакат клиенти. Чисто и просто с тая купчина никому ненужни вехтории пред себе си те вече не се считат безработни, те някак осмислят принудителното си безделие. Г. Готев, ПШ, 123. Ако не знае защо се е родил, човек би трябвало да знае защо живее, как е осмислил живота си. Ем. Манов, ПС, 33. Жената на поета трябва да нарече свое културното дело на мъжа си. Тя трябва да вложи в това дело своята амбиция и да осмисли чрез него живота си. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 285. Чувстваше се тоя вечен и неизменен ход на нещата, който властвува над човека.. осмисля труда му. Й. Йовков, Ж 1920, 22-23. А тия блянове — те именно подслаждат живота и осмислят грубата действителност. Т. Влайков, Съч. III, 52. И на самия Вазов тоя превод ще се е видял доста безсмислен, та се е постарал да го поправи и осмисли. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 62. — Краят беше лош! — отвърна тихо той. — Да беше лош!.. — А краят осмисля делото! — въздъхна той. П. Вежинов, НС, 48. Но като юноши ние растяхме под изключителното влияние на принципите, които осмисляха ХIХ век: свобода, справедливост, равенство, обич към всички онеправдани. К. Константинов, ППГ, 243. В разбиранията на Войников за задачите на периодичния печат, на театъра, литературата и народното образование лежи здрава, реалистична и патриотично насочена мисъл. Тая мисъл.. осмисля неговото разностранно дело и го прави исторически значимо. Г. Константинов, ПР, 11-12. осмислям се, осмисля се страд. Животът му се осмисли от едно неочаквано и радостно събитие. СбСт, 1957, 334. Тенденцията у него [Иван Пейчев] е да се стигне до големите обобщения, изхождайки от дребния случай, да се осмислят обикновените делнични обстоятелства с една голяма мисъл. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.