ОСМЍСЛЯНЕ

ОСМЍСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от осмислям и от осмислям се. Оригиналното в техните [на Платон и Шекспир] творения не е новото, а осмисляне и вдълбочаване на известното вече, на.. вехтия материал. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 31. Като Багряна и Дора Габе идва до проблемите на големия ден чрез поетческото вглъбяване и осмисляне на преживяното в собствения жизнен и творчески път. Пл, 1969, кн. 6, 48. Рисуването за него [Владимир Димитров — Майстора] е както въпрос на лично осмисляне, така и на обществена мисия. Е. Каранфилов, Б III, 75-76. Всяко възприятие предполага едно или друго разбиране, осмисляне на тоя образ, без което не може да има разпознаване на предмета или явлението. Псих. Х кл, 1952, 45.

Списък на думите по буква