ОСМОЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМО̀ЗА м. Спец. Взаимно проникване на молекулите на разтвор и на чист разтворител или на два разтвора с различна гъстота през проницаема преграда, която ги разделя. Известно е, че осмозата се проявява там, където има два разтвора с различни концентрации, разделени с тънка мембрана. К. Кузов, ПВС, 90. Дифузията и осмозата могат да се обяснят само с допускането, че молекулите на веществото се движат непрекъснато по всевъзможни посоки. Физ. Х кл, 1951, 63.

— От гр. ?σμός 'натиск' през фр. osmose.